Венчална рокля/1994/
стихосбирка
Новата книга на Зденка Тодорова започва със стихотворението „Гирлянда от камъни“. Но въпреки че в нея има много поезия и красота, тя не е поетическа книга. Плод е на десетилетия усилен труд в една научна област, на която авторката е отдала съществена част от живота си – изследване на оброчищата. Тема, сравнително непозната на широката общественост, а традицията на оброка в днешно време е доста позабравена; в същото време стои в основата на българската народна култура, светоглед, бит, душевност и води своето начало далеч назад във вековете.
Както самата Зденка Тодорова отбелязва в увода на книгата: „Трудно се пише книга за оброчищата, още по-трудно се стига до тях в непроходимите гористи местности. Може би най-трудно се дават отговори на мистериите и загадките, свързани с тях.“Аз бих допълнил, че не по-лесна е и предварителната работа, преди да се пристъпи към самото писане, свързана със събирането на сведения, факти, проучванията на терен, посещаване на десетки места – често отдавна запустели – търсене и провеждане на разговори с малкото останали все още живи хора, знаещи и пазещи традицията на оброка, умението да контактуваш, да ти се доверят, да разкрият душата си.
"Повечето днешни обичаи са израз и въплъщение на някогашните български схващания и разбирания и са останали още оттогава с почти нищожни промени."
Трудно се пише книга за оброчищата, още по-трудно се стига до тях в непроходимите горски местности. Може би най-трудно се дават отговори на мистериите и загадките свързани с тях. Тъй като от ученически години събирам информация за тези уникални стожери на българщината, мога да си позволя да кажа, че те не са само част от нашите стари традиции, те са символ на българската идентичност и българската устойчивост даже и там, където българите оставени на произвола на съдбата след 1878г. и 1919г. са ги опазили от унищожаване и заличаване.
От дедите и прадедите ни е останала традицията да уважаваме дървото и камъка а заедно с тях и земята, която ни е дала шанс да живеем и да оцеляваме като хора. Българите в миналото са знаели да ценят тези неща, но днес, в ерата на съвремените технологии и чалгата, хората все по-трудно опазват автентичната форма на обичая оброк.
Край оброка се е празнувало в смирение. Там всеки си е знаел мястото. На оброк се е излизало с чисти дрехи, с чисти помисли и положителни емоции. Край оброка хората не са се карали, крещяли и блъскали. Не са оставяли изкуствени цветя увити в целофан, нито пластмасови чашки донесени в найлонови торбички. В миналото нашите предци не са искали да нарушат правилата на природата. Обожествявали са я. И тя им се е отплащала. Защото природата, както ми каза баба Вела от Беренде Извор, никой не може да излъже. Хората са искали да бъдат насаме с природата в деня на оброчния празник. Защото оброчният камък и миросаното дърво са били техните проводници към небето. Едно време хората са ги разбирали тези неща. Днес ние не ги разбираме, защото го няма патриархалното семейство. В света на глобализацията, родовата памет започва да губи своето значение и все по-малко се знае как тя е съхранила през вековете българското задружно семейство.
Оброкът и вековното „миросано“ дърво са били стожера на рода и на семейството. Хората ми разказваха, че когато дедите им бягали от турците, заселвайки се някъде в планината, първото нещо което трябвало да направят било да забият дървен кол в земята около който после се разраствало селото. След това засаждали дъбово дърво, дървен или каменен оброк който да пази рода, селото и землището от беди, нещастия, бедствия, болести и страдания. На по-късен етап слагали оброци в памет на загиналите за свободата на България или в знак на признателност някому за нещо – че е защитил селото от погром, че е загинал в някое от българските въстания срещу турския поробител, че е бил убит и ограбен от същия този поробител...
Поръчай книгатаЗденка Тодорова е известна правозащитничка, журналистка и писателка от Западните покрайнини. Родена е в град Цариброд, където завършва образванието си на български език. Завършва българска филология във Филологическия факултет в Белград, работи известно време като журналист и преводач в списанието „Мост” в Ниш. През 1990г. е сред учредителите на Демократичния съюз на българите в Югославия/ДСБЮ/ а през 1997 г. създава първата правозащитна организация в Западните покрайнини – Хелзинкският комитет за защита правата и свободите на българите в Югославия.
Автор е на седем книги, два документални филма за Цариброд /един от които в съавторство/ и на стотици статии касаещи правата на българите в Сърбия. Тя е сред най-добрите анализатори на българо-сръбското задкулисие през последните тридесет години, от което най потърпевшо се оказа българското национално малцинство. Книгата „Посланията на оброчищата“ е плод на дългогодишен авторски труд, благодарение на който много хора ще научат интересни неща за магията на „камените слънца“ с които е осеяна България и част от историческото българско землище.
стихосбирка
публицистична книга за Цариброд
исторически указател
книга за военно-историческото наследство в Западните покрайнини
историческа книга
стихосбирка
етнографско-историческа книга за оброчищата по българските земи
поезия