Книги от Зденка Тодорова

За книгата

"Посланията на оброчищата"

„…Никой не разкри
тайната на старите камъни,
нито кой ги е сложил тук,
нито кой ги е сложил там
...под сянката на стария дъб, 
на върха на острия хълм,
към който не водят пътища.“
От стихотворението „Преродени души“
Поръчай книгата

Рецензия

Новата книга на Зденка Тодорова започва със стихотворението „Гирлянда от камъни“. Но въпреки че в нея има много поезия и красота, тя не е поетическа книга. Плод е на десетилетия усилен труд в една научна област, на която авторката е отдала съществена част от живота си – изследване на оброчищата. Тема, сравнително непозната на широката общественост, а традицията на оброка в днешно време е доста позабравена; в същото време стои в основата на българската народна култура, светоглед, бит, душевност и води своето начало далеч назад във вековете.

Както самата Зденка Тодорова отбелязва в увода на книгата: „Трудно се пише книга за оброчищата, още по-трудно се стига до тях в непроходимите гористи местности. Може би най-трудно се дават отговори на мистериите и загадките, свързани с тях.“Аз бих допълнил, че не по-лесна е и предварителната работа, преди да се пристъпи към самото писане, свързана със събирането на сведения, факти, проучванията на терен, посещаване на десетки места – често отдавна запустели – търсене и провеждане на разговори с малкото останали все още живи хора, знаещи и пазещи традицията на оброка, умението да контактуваш, да ти се доверят, да разкрият душата си.

Откъс от рецензията на историка и писателя Иво Андровски, публикувана в сайта „Факел“ на 22.12.2019г.
Поръчай книгата

Дадох Оброк!

"Повечето днешни обичаи са израз и въплъщение на някогашните български схващания и разбирания и са останали още оттогава с почти нищожни промени." 
Димитър Съсълов

За книгата

Трудно се пише книга за оброчищата, още по-трудно се стига до тях в непроходимите горски местности. Може би най-трудно се дават отговори на мистериите и загадките свързани с тях. Тъй като от ученически години събирам информация за тези уникални стожери на българщината, мога да си позволя да кажа, че те не са само част от нашите стари традиции, те са символ на българската идентичност и българската устойчивост даже и там, където българите оставени на произвола на съдбата след 1878г. и 1919г. са ги опазили от унищожаване и заличаване.

От дедите и прадедите ни е останала традицията да уважаваме дървото и камъка а заедно с тях и земята, която ни е дала шанс да живеем и да оцеляваме като хора. Българите в миналото са знаели да ценят тези неща, но днес, в ерата на съвремените технологии и чалгата, хората все по-трудно опазват автентичната форма на обичая оброк.

Край оброка се е празнувало в смирение. Там всеки си е знаел мястото. На оброк се е излизало с чисти дрехи, с чисти помисли и положителни емоции. Край оброка хората не са се карали, крещяли и блъскали. Не са оставяли изкуствени цветя увити в целофан, нито пластмасови чашки донесени в найлонови торбички. В миналото нашите предци не са искали да нарушат правилата на природата. Обожествявали са я. И тя им се е отплащала. Защото природата, както ми каза баба Вела от Беренде Извор, никой не може да излъже. Хората са искали да бъдат насаме с природата в деня на оброчния празник. Защото оброчният камък и миросаното дърво са били техните проводници към небето. Едно време хората са ги разбирали тези неща. Днес ние не ги разбираме, защото го няма патриархалното семейство. В света на глобализацията, родовата памет започва да губи своето значение и все по-малко се знае как тя е съхранила през вековете българското задружно семейство.

Оброкът и вековното „миросано“ дърво са били стожера на рода и на семейството. Хората ми разказваха, че когато дедите им бягали от турците, заселвайки се някъде в планината, първото нещо което трябвало да направят било да забият дървен кол в земята около който после се разраствало селото. След това засаждали дъбово дърво, дървен или каменен оброк който да пази рода, селото и землището от беди, нещастия, бедствия, болести и страдания. На по-късен етап слагали оброци в памет на загиналите за свободата на България или в знак на признателност някому за нещо – че е защитил селото от погром, че е загинал в някое от българските въстания срещу турския поробител, че е бил убит и ограбен от същия този поробител...

Поръчай книгата

1. На Димитровден  в Цариброд, 1928г.

В двора на манастира „Св.Димитър“ край Цариброд, на който местните хора му викат „Манастирчето“, се намира оброчище с няколко вековни „свещени дървета“ – борове, един извор „светена вода“ и един действащ оброчен паметник от 1889г., край който всяка година местните хора излизат на Гергьовден и Димитровден. Върху лицевата страна на оброка е изобразена сцената със „Св.Георги убива ламята“ а върху горното рамо на кръста e издълбано „Св.Димитър“. През 70-те години на м.в., сръбски полицай счупил кръста с камък, но след време се разболял и след операция му била ампутирана дясната ръка. В Цариброд има една поговорка – Не хвърляй камък по оброка, защото ще се върне и ще ти откъсне ръката!

2. Оброкът на „Пресвета“ в село Бребевница, Царибродско

В село Бребевница, Царибродко, има 10 оброчища, като девет от тях са действащи. Последният, десети безименен оброк беше намерен преди няколко години по време на изкопни работи в пчелина на моя дядо Методи Георгиев. Оброкът на Пресвета е от кръговидните слънчеви оброци на който всяка година на 24 юни молитва /курбан/изнася само една фамилия в селото, Истатини.

3. Oброчище „При Бондин дуб“ в село Туден, Годечко

Оброчището „При Бондин дуб“ се намира в частен имот в махала Бондин хан в с.Туден, Годечко, Софийска област, което представлява едно възвишение с голям многовековен „миросан“/свещен/ дъб и малък каменен оброк край него. Оброчището в момента не е действащо, но на времето край него местните хора излизали на Кръстовден и Младенци. Единствено в тези дни било разрешено на хората да вземат по един жълъд от земята и да го пазят през цялата година за здраве и късмет. Съществува поверие, че под корените на дъба „имало злато, което пазели змии“. Затова иманяри не смеят да посегнат на дъба!

4. Оброк в село Дебели лаг, Радомирско

Оброкът, който се намира в новопостроения храм „Св.ап.Петър и Павел“ в село Дебели лаг на времето бил изваден от земята и захвърлен на селските гробища от властите на тоталитарната ситема. След време оброкът бил намерен от местен горски служител и пренесен в новопостроения храм „Св.ап.Петър и Павел“. Върху лицевата страна на оброчната плоча се очертава антропоморфно изображение, приличащо на дервиш, който провокира много въпроси и догадки за произход и предназначението на оброка.

5. Слънчев оброк в село Гърло, Пернишко

В живописната област Граово, намираща се на запад от София в Пернишко-Брезнишката котловина, могат да се видят уникални по своята форма кръговидни /слънчеви/оброци. Съчетанието между кръстатия образ и обръча /кръга/ е една дълга традиция и тя олицетворява запазил се от древността у българите, култ към слънцето. В кръговидната форма на тези оброци, каквито има и в Западните покрайнини, могат да се търсят следи от богомилството и допирни точки с каменните стечки в Босна и Херцеговина. Върху оброците са закодирани стари български знаци и символи, както и древни български познания. Каменоделците са били много посветени хора и затова днес знаците трудно се разчитат!

6. Оброк в село Бов, Свогенско

Красивото село Бов се намира в планински район в Голема планина, дял от Западна Стара планина, на територията на община Своге, Софийска област. Из полята, горите, частните имоти на хората, из махалите на селото могат да се видят множество действащи оброчища. Формите и големината на оброчните паметници са разнообразни, не са еднотипови. „Оброкът на Данговците“ прилича на човешка фигура с очи, нос, уста, разперени ръце. Има антропоморфна форма, която има предпазно, охранително действие свързано с имота, рода, семейството.

7. "На молитва" край оброка в с.Бребевница, Царибродско

8. Безименният оброк на Царибродските гробища

9. Слънчев оброк в село Туден, Годечко

10. Оброци в двора на Темския манастир, Пиротско

11. Спасовденски оброк в село Горньо Градинье, Царибродско

12. Край оброчището с "молитва"/курбан/, в с.Бребевница, Царибродско

13. Край оброка!

14. Оброци в двора на църквата "Св.св.Кирил и Методий" в Сливница,Софийско

15. Оброк в Стара планина

16. Оброк в с.Долни Лом, Монтанско

За автора

Зденка Тодорова е известна правозащитничка, журналистка и писателка от Западните покрайнини. Родена е в град Цариброд, където завършва образванието си на български език. Завършва българска филология във Филологическия факултет в Белград, работи известно време като журналист и преводач в списанието „Мост” в Ниш. През 1990г. е сред учредителите на Демократичния съюз на българите в Югославия/ДСБЮ/ а през 1997 г. създава първата правозащитна организация в Западните покрайнини – Хелзинкският комитет за защита правата и свободите на българите в Югославия.

Автор е на седем книги, два документални филма за Цариброд /един от които в съавторство/ и на стотици статии касаещи правата на българите в Сърбия. Тя е сред най-добрите анализатори на българо-сръбското задкулисие през последните тридесет години, от което най потърпевшо се оказа българското национално малцинство. Книгата „Посланията на оброчищата“ е плод на дългогодишен авторски труд, благодарение на който много хора ще научат интересни неща за магията на „камените слънца“ с които е осеяна България и част от историческото българско землище.

Oще от автора

Книги

Венчална рокля/1994/

стихосбирка

Ябълка в килия /2003/

публицистична книга за Цариброд

Указател „Докосване до духовните светилища в Западните покрайнини“/2003/

исторически указател

Взривената памет /2004/

книга за военно-историческото наследство в Западните покрайнини

Светилища разделени с граница /2007/ 

историческа книга

Преродени души /2009/

стихосбирка

Посланията на оброчищата /2019/

етнографско-историческа книга за оброчищата по българските земи

Сборници

Дамите канят /2009/

поезия

Социална харта на българското национално малцинство в Сърбия /1997/

Документални филми

Докъдето погледът ти стига/2004/

Взривената памет/2012/

в съавторство